Тук искаме да ви представим част от боровите растения с ядливи семена.
Сибирски кедър – (Pinus sibirica)
[singlepic id=667 w=320 h=240 float=left]Мощно дърво с височина до 40 м с колоновидна гъста корона, често с повече от един връх при възрастните екземпляри.
Игличките са събрани в снопчета по 5 бр., с дължина 6-13 см, стърчащи, тъмно зелени. Шишарките са дълги от 5-13 см, изправено стоящи, светлокафяви. Семената са дълги от 8-14 мм, с тънка черупка, ядливи, т.н. кедрови орехчета.
Сибирският кедър е светлолюбиво дърво, но в първите си години е сравнително издръжливо на сянка. Предпочита плодородни почви. Изключително студоустойчиво дърво. Живее до 500 години. Някои автори го считат за подвид на Европейския кедър (Европейски кедров бор, pinus cembra)
Кедровия стланик – (Pinus pumila)
[singlepic id=668 w=320 h=240 float=right]Нисък бор с размерите на малко дръвче до 5м, или стелещ се храст с височина 40-50 см и дължина на ствола 1,5-2,5 м. Клонките му се стелят по земята, като едва-едва се приповдигат. Интересното е, че през есента, с настъпването на студовете, приповдигнатите клонки отново полягат ниско по повърхността на почвата. Това приспособление му помага да понася суровите условия на полярните зими. Игличките са с дължина 4-8 см в снопчета по 5, твърди, триръбести. Задържат се на клонките по 3-4 години. Шишарките са светлокафяви на цвят, с дължина 4-5 см. Съдържат 35-40 семена, които са годни за храна. Семената са с размери 5-6 мм, кафяви и без крилце. Плодоноси почти ежегодно, но слабо. Обилните семеносения са през 2-3 години. Семената се разпространяват чрез животните. Полегналите до земята клонки често пъти се вкореняват. Кореновата му система е повърхностна. Това е изключително бавно растящ и студоустойчив дървесен вид. Той е невзискателен към топлината и към почвата. Расте на голи скали, на каменисти склонове, на пясъчни дюни покрай морския бряг. С успех расте в условията на вечна замръзналост.
Кедровия стланик се среща от Анадир и Южно-Курилските острови до южната част на Байкал и горното течение на Лена на запад. Горите от кедров стланик имат важно противоерозионно, водоохранно и климаторегулиращо значение. Не на последно място е и значението му като ценен източник на семена за хранителни нужди. Дървесината му служи като отлично топливо за северните народи. Настойките, отварите и екстрактите от иглици са богати на витамин С. Семената му съдържат около 60% мазнини и от тях се извлича масло както
за хранителни, така и за технически цели. Кедровия стланик е интродуциран в европейската част на Русия, предимно като декоративно растение. Размножаването на кедровия стланик в изкуствени условия е изключително трудно.
Корейски бор – (Pinus koraiensis)
[singlepic id=670 w=320 h=240 float=right]Може да се срещне още и с името “манджурски бор”. Това е дърво с височина до 60 м. От сибирския кедър се отличава по по-гъстото облистване и по-едрите семена и шишарки. Разпространен е в Североизточен Китай и северните части на Корейския полуостров, на
остров Хоншу в Япония, а в Русия – на юг в Приморския край. Образува смесени гори с широколистни видове. Ареалът на този вид е сравнително тесен. Придържа се към области с континентален климат, с ниски зимни и високи летни температури. Той е един от главните лесообразуващи видове в Далечния Изток. В Европа, корейският бор се среща най-често в ботаническите градини и дендрариумите, единично или на малки групи. В Украйна има успешни опити за отглеждането на този вид като горско-стопанско дърво. Като цяло, за Русия се отчита, че този вид мръзне в условията на руските зими и няма подходящи условия за отглеждането му там.
Китайски бял бор – (Pinus armandii)
[singlepic id=669 w=320 h=240 float=left]Расте в Тибет, Хималаите, Западен Китай и Корея. Представлява величествено дърво високо до 60 м. Предпочита леки песъчливи или песъчливо-глинести, добре дренирани почви. Може да расте и върху много бедни и сухи почви. По отношение на светлината спада към светлолюбивите борове. Семената на този бор могат да се ядат както сурови, така и приготвени и представляват голям деликатес. Имат лек аромат на смола. От игличките се добива танин и зелено багрило.
Чилгоза – (Pinus gerardiana)
Среща се в Афганистан и в северозападните Хималаи. Той расте в защитени котловини до към 3000 м н.в. Предпочита сухи и варовити почви. Това е много декоративно дърво с красива кора. За получаване на качествени семена са необходими голям брой индивиди за да се осъществи кръстосано опрашване. Семената му са едри над 25 мм и се използват за храна в сурово състояние или сготвени. Представляват много важна съставна част от менюто на местните народи. Богати са на мазнини и имат приятен аромат с привкус на смола. Могат да се използват като предястие и се считат за деликатес. Дървесината на този бор, освен на смола има и лек аромат на ванилия.
Източник: форуми на jivdom.info и anastasiabg.com
