..................................................................................................................................................................................................
Канелата е ароматна подправка, която се добива от вътрешната част на кората (по-точно от ликото) на тропическо лаврово дърво. След дъждовния период кората на дървото се обелва, тънкото лико се оставя да изсъхне, при което се навива на тънки рула. Съществува в няколко разновидности: цейлонска канела (Cinamomum zeylanicum, синоним Cinnamomum verum), китайската ѝ разновидност касия (Cinnamomum cassia, синоним Cinnamomum aromaticum), виетнамска (Cinnamomum loureirii) и индонезийска (Cinnamomum burmannii). Последните три вида са с по-ниско качество и по-тъмен сиво-кафяв цвят. Най-скъпите сортове са тънки като хартия, с кафеникавочервен цвят. Фармацевтичното име на канелата е cortex cinnamoni. За родина на канелата се счита Шри Ланка (Цейлон), но канела се произвежда и в Китай, Ява, Египет, Индия, Южна Америка, Африка и Австралия. Дълго време начинът на добиване на канелата се е пазел в дълбока тайна и едва през 1505 г. с пристигането си в Цейлон португалците научават и разпространяват начина на произвеждане.
Канелата се използва най-вече в сладкарството, като се добавя към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка, но също така в малки количества може да се използва и за подправяне на агнешко и птиче месо. Фармацевтични изследвания доказват, че канелата притежава общо укрепващо имунната система свойство, помага за понижаване на кръвната захар, за което се препоръчва на хора, страдащи от диабет, възбужда апетита, спомага за храносмилането и има тонизиращо действие.
Източник: bg.wikipedia.org
..................................................................................................................................................................................................
Китайският воден кестен е растение със стебло приличащо на трева. Отглежда се заради годните си за консумация луковици. Отглежда се в блатисти местности, като грудките му се засаждат в калта под водата. Достига височина до 1,5 метра.
Малките закръглени луковици имат хрупкава бяла сърцевина и могат да се консумират сурови, сварени, на скара или консервирани. Те са популярна съставка в китайската кухня. В Китай най-често се консумират сурови, а понякога и подсладени. Грудките могат да бъдат смлени на брашно от което се приготвя "кекс от воден кестен" (water chestnut cake), който е традиционен Китайски сладкиш.
Луковиците са богати на въглехидрати и скорбяла. Добър източник са на фибри, витамин В2, витамин В6, калий, мед и манган.
Източник: en.wikipedia.org
..................................................................................................................................................................................................
Tamari е "оригинален" японски соев сос, като рецептата му се доближава най много до първоначално внесения соев сос в Япония от Китай. Произвежда се главно в Японския район Chubu. Tamari е тъмен на външен вид и богат на аромати. Той съдържа малко или никаква пшеница и може да се използва от хора с непоносимост към глутен.
Прочети още »
..................................................................................................................................................................................................
Miso е традиционна Японска подправка произведена от ферментацията на ориз, ечемик, соя, със сол и с помощта на специален вид плесенна гъба. Резултатът е гъста паста използвана за сосове и като добавка при приготвяне на зеленчуци или месо.
Miso е с високо съдържание на протеини и е богата на витамини и минерали. Miso е широко използвана в Япония, както в традиционната така и в съвременната кухня, и все повече набира популярност в световен мащаб. Miso обикновено е солена, но неговия вкус и аромат зависят от съставките и различни фактори при процеса на ферментация. Най често описваните вкусове са солено, сладко, плодов, земен и чубрица.
Прочети още »
..................................................................................................................................................................................................
Гроздовото олио се приготвя чрез пресоване на гроздови семки от червено грозде, след което се филтрира.
Съдържа витамин Е: 11-22mg/100 г, високо концентрирани мононенанситени и полиненаситени мазнини, 72% линолинова киселина (Omega 6), помага за увеличаване на добрия холестерол и редуциране на лошия холестерол. Кипи от 200 до 260°C.
Прочети още »
Канелата е ароматна подправка, която се добива от вътрешната част на кората (по-точно от ликото) на тропическо лаврово дърво. След дъждовния период кората на дървото се обелва, тънкото лико се оставя да изсъхне, при което се навива на тънки рула. Съществува в няколко разновидности: цейлонска канела (Cinamomum zeylanicum, синоним Cinnamomum verum), китайската ѝ разновидност касия (Cinnamomum cassia, синоним Cinnamomum aromaticum), виетнамска (Cinnamomum loureirii) и индонезийска (Cinnamomum burmannii). Последните три вида са с по-ниско качество и по-тъмен сиво-кафяв цвят. Най-скъпите сортове са тънки като хартия, с кафеникавочервен цвят. Фармацевтичното име на канелата е cortex cinnamoni. За родина на канелата се счита Шри Ланка (Цейлон), но канела се произвежда и в Китай, Ява, Египет, Индия, Южна Америка, Африка и Австралия. Дълго време начинът на добиване на канелата се е пазел в дълбока тайна и едва през 1505 г. с пристигането си в Цейлон португалците научават и разпространяват начина на произвеждане.
Канелата се използва най-вече в сладкарството, като се добавя към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка, но също така в малки количества може да се използва и за подправяне на агнешко и птиче месо. Фармацевтични изследвания доказват, че канелата притежава общо укрепващо имунната система свойство, помага за понижаване на кръвната захар, за което се препоръчва на хора, страдащи от диабет, възбужда апетита, спомага за храносмилането и има тонизиращо действие.
