..................................................................................................................................................................................................
[SinglePic not found]Пиньоли се наричат ядливите семена на италианският бор (Pinus pinea). Ядките на пинията са богати на белтъчини. Най-често се пекат. Във Франция ги използват за приготвяне на омлети. Италианците приготвят с пиньолите множество национални ястия, сосове, песто, както и като добавка към шоколади и за направа на баклава. В Португалия, Испания и Близкия изток те присъстват в плодовите салати и зеленчуковите ястия.
Пинията произхожда от Средиземноморската област, където расте до 1000 м н.в. , с два центъра – единият в Пиренейския полуостров, а другият в Мала Азия. Култивира се по цялото Средиземноморие, а извън ареала си издържа на открито през зимата само в най западните части на Европа – Великобритания и Западна Франция. Пинията е светлолюбив и сухоустойчив вид. Издържа краткотрайни студове до -18оС. Расте върху сухи варовити почви и крайморски пясъци. Не обича прекалено влажни почви.
Пиньоли се използва и като сборно понятие за ядливите борови семена. Боровите семена са традиционно ястие за народите на Сибир, Централна и Южна Азия, както и за индианските племена от Северна и Централна Америка. В Европа за храна се използват семената на два вида местни борове, швейцарския и италианския бор.
Прочетете повече за ядливите борови семена.
Източник: форуми на jivdom.info
..................................................................................................................................................................................................
Първа част
Северноамериканският континент е изключително богат на ценни иглолистни видове. Между тях са и над 20 вида борове, чиито семена са били използвани от индианците едва ли не като основна храна или като допълнение към нея. Тук ще се спрем на някои от тях.
Канадският захарен бор – (Pinus Lambertiana)
[SinglePic not found]Произхожда от Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка – склоновете на Сиера Невада. Расте на морското равнище до 1300 – 2500 м н.в. Представлява гигантско дърво с височина от 60 до 100 м и от 3 до 6 м диаметър на ствола. Това е най-високият бор измежду всички останали борове и е втори по височина в растителното царство след гигантската секвоя ( Wellingtonia gigantea ). Стволът му е безупречно прав. Короната е яйцевидна. Игличките са около 9 до 11 см дълги и са събрани в снопчета по 5. [SinglePic not found]Шишарките са много едри – дълги са до 50 см и съдържат около 150 семена. Узряват за 12 месеца след опрашването, т.е.през април на следващата година, но се разтварят през август – октомври. Семената са едри, гладки и черни, 15 мм дълги и 10 мм широки, с дълго крилце. Употребяват се за храна и са сладки на вкус. Плодоносенето настъпва след 20-та година, но е много слабо, почти незначително. Интензивно плодоносене настъпва след 150-та година. Достига възраст над 400 – 500 години.
Прочети още »
..................................................................................................................................................................................................
Тук искаме да ви представим част от боровите растения с ядливи семена.
Сибирски кедър – (Pinus sibirica)
[SinglePic not found]Мощно дърво с височина до 40 м с колоновидна гъста корона, често с повече от един връх при възрастните екземпляри.
Игличките са събрани в снопчета по 5 бр., с дължина 6-13 см, стърчащи, тъмно зелени. Шишарките са дълги от 5-13 см, изправено стоящи, светлокафяви. Семената са дълги от 8-14 мм, с тънка черупка, ядливи, т.н. кедрови орехчета.
Сибирският кедър е светлолюбиво дърво, но в първите си години е сравнително издръжливо на сянка. Предпочита плодородни почви. Изключително студоустойчиво дърво. Живее до 500 години. Някои автори го считат за подвид на Европейския кедър (Европейски кедров бор, pinus cembra)
..................................................................................................................................................................................................
Канелата е ароматна подправка, която се добива от вътрешната част на кората (по-точно от ликото) на тропическо лаврово дърво. След дъждовния период кората на дървото се обелва, тънкото лико се оставя да изсъхне, при което се навива на тънки рула. Съществува в няколко разновидности: цейлонска канела (Cinamomum zeylanicum, синоним Cinnamomum verum), китайската ѝ разновидност касия (Cinnamomum cassia, синоним Cinnamomum aromaticum), виетнамска (Cinnamomum loureirii) и индонезийска (Cinnamomum burmannii). Последните три вида са с по-ниско качество и по-тъмен сиво-кафяв цвят. Най-скъпите сортове са тънки като хартия, с кафеникавочервен цвят. Фармацевтичното име на канелата е cortex cinnamoni. За родина на канелата се счита Шри Ланка (Цейлон), но канела се произвежда и в Китай, Ява, Египет, Индия, Южна Америка, Африка и Австралия. Дълго време начинът на добиване на канелата се е пазел в дълбока тайна и едва през 1505 г. с пристигането си в Цейлон португалците научават и разпространяват начина на произвеждане.
Канелата се използва най-вече в сладкарството, като се добавя към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка, но също така в малки количества може да се използва и за подправяне на агнешко и птиче месо. Фармацевтични изследвания доказват, че канелата притежава общо укрепващо имунната система свойство, помага за понижаване на кръвната захар, за което се препоръчва на хора, страдащи от диабет, възбужда апетита, спомага за храносмилането и има тонизиращо действие.
Източник: bg.wikipedia.org
..................................................................................................................................................................................................
Китайският воден кестен е растение със стебло приличащо на трева. Отглежда се заради годните си за консумация луковици. Отглежда се в блатисти местности, като грудките му се засаждат в калта под водата. Достига височина до 1,5 метра.
Малките закръглени луковици имат хрупкава бяла сърцевина и могат да се консумират сурови, сварени, на скара или консервирани. Те са популярна съставка в китайската кухня. В Китай най-често се консумират сурови, а понякога и подсладени. Грудките могат да бъдат смлени на брашно от което се приготвя "кекс от воден кестен" (water chestnut cake), който е традиционен Китайски сладкиш.
Луковиците са богати на въглехидрати и скорбяла. Добър източник са на фибри, витамин В2, витамин В6, калий, мед и манган.
Източник: en.wikipedia.org
..................................................................................................................................................................................................
Tamari е "оригинален" японски соев сос, като рецептата му се доближава най много до първоначално внесения соев сос в Япония от Китай. Произвежда се главно в Японския район Chubu. Tamari е тъмен на външен вид и богат на аромати. Той съдържа малко или никаква пшеница и може да се използва от хора с непоносимост към глутен.
Прочети още »
..................................................................................................................................................................................................
Miso е традиционна Японска подправка произведена от ферментацията на ориз, ечемик, соя, със сол и с помощта на специален вид плесенна гъба. Резултатът е гъста паста използвана за сосове и като добавка при приготвяне на зеленчуци или месо.
Miso е с високо съдържание на протеини и е богата на витамини и минерали. Miso е широко използвана в Япония, както в традиционната така и в съвременната кухня, и все повече набира популярност в световен мащаб. Miso обикновено е солена, но неговия вкус и аромат зависят от съставките и различни фактори при процеса на ферментация. Най често описваните вкусове са солено, сладко, плодов, земен и чубрица.
Прочети още »
..................................................................................................................................................................................................
Гроздовото олио се приготвя чрез пресоване на гроздови семки от червено грозде, след което се филтрира.
Съдържа витамин Е: 11-22mg/100 г, високо концентрирани мононенанситени и полиненаситени мазнини, 72% линолинова киселина (Omega 6), помага за увеличаване на добрия холестерол и редуциране на лошия холестерол. Кипи от 200 до 260°C.
Прочети още »
